19.01.2012 г., 14:59 ч.

Нестинарска зима 

  Поезия
482 0 4

Какво като е зима люта,

какво като реже вятърът студен,

в мен разцъфват теменуги

и ражда се прекрасен ден

 

с ухание на пролет,

току-що поникнала трева

и сякаш ме докосват

нежно божества.

 

И ето, аз  съм босонога,

навън вали снегът

в мен горят огньове

и крещи зовът.

 

Нестинарска съм, жарава съм,

в сковаващ студ,

сърцето обладано е

от порив луд...

 

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??