tanq_mezeva (Таня Мезева)
1605 21384
6.11.2010 г., 19:36 ч.

Нестинарски 

  Поезия » Любовна
761 0 10

Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за  грях.

Самодивно  докосва  душата,
вгражда мисъл, сянка в стена
и безплътно очаква...  цената
да плати... със любов, любовта.

А  очите...   звездите  побрали,
ти изпращат лъчи и шептят,
че щастливи са, щом са избрали
огледално  за теб да блестят.

Нестинарски в жаравата тича,
ту  прелита,  ту  боса...  гори, 
но  сърцето... на  обич обрича,

щом преплели сте свойте съдби.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??