Не ми казвай, че ме обичаш.
Който обича, преобръща светове,
взривява, пак изгражда, пада, тича,
но нищо никъде не може да го спре.
Не ми казвай, че без мене ти е празно.
Ненавиждам, че се примиряваш с празнота,
когато аз съм готова безобразно
закони да газя, за да съм твоя жена.
Не ми казвай за някога и някъде.
Кажи ми нещо за тук и сега!
Мразя се колко много съм те чакала.
Мразя, че искам да те чакам и сега.
Всъщност обичаш, знам. Но не достатъчно.
А аз като обичам давам и това,
което не съм знаела, че имам във душата си.
Несъвместими сме.
Но друг няма да чакам никога така.
04.09.2013 г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Всички права запазени