Nella_gold (Нели )
841 4525
17.10.2008 г., 16:53 ч.

Несъвършена 

  Поезия » Бели стихове
569 0 8
Не мога да рисувам
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си.
И да се любувам
на всяка невъздържаност.
Да разпилявам върху белите листа
мълчание.
Да се преструвам.
И да тръпна във очакване.
Дали все пак на сутринта
ще се събудя?!
Не мога да измислям
недостатъци за себе си,
а от остатъци от пясък
започвам да градя
поредна кула,
която може би ... ще падне.
(Не от вятъра)
Още на мига,
когато
се обърна и си тръгна.
След мен едва ли ще е пустош,
като във пустиня.
И мираж след мираж
ще се редуват
на екрана,
до... оазиса
на моите
недосънувани сънища.
А после.
Недоверчиво
ще отворя очите си,
за да попитам слънцето
дали се е съмнало...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??