4.09.2007 г., 14:48 ч.

Нетипично 

  Поезия
659 0 8

Погледна ме и трепнах, нетипично,
привлече ме с очи, като магнит.
Предадох се в изкуството първично
и паднах като крепост - нямах щит.


Пак в душата ми се подвизаваш
и две очи ми пречат да заспя,
изцеждаш ме, дори не осъзнаваш -
безкомпромисно крадеш ме от съня.


Не си приписвай някакви заслуги,
от акъла взе ми на аванс,
не ти дължа и бонус за услуги,
за заплата от ума ми - нямаш шанс.


Прибързах и съм леко променена,
пристъпих малка граница, критична,
от бързане съм вече изморена,
бях за кратко в уличка странична.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??