12.12.2006 г., 16:46 ч.

Неусетно 

  Поезия
5.0 (8)
827 0 19
Неусетно
Цялата нежност на дива череша
прелива в ухание. Утринен хлад,
тръпка и полет... Kопнеж и надежда
запалват звездите, мечти – водопад.
Свири нощта песента на щурците,
не стига за ласки... Денят е безкрай,
пълен със всичко и няма насита,
можем и знаем, в душата е рай.
Ниското слънце не пали стърнища,
попило е в сока на медна лоза.
Бягащо време, подкова изтрита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Предложения
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
  • Човек е по рождение орисан заченат в обич, обич да роди. Във всяка обич е заложен смисъл – да продъл...
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...

Още произведения »