Неусетно
Цялата нежност на дива череша
прелива в ухание. Утринен хлад,
тръпка и полет... Kопнеж и надежда
запалват звездите, мечти – водопад.
Свири нощта песента на щурците,
не стига за ласки... Денят е безкрай,
пълен със всичко и няма насита,
можем и знаем, в душата е рай.
Ниското слънце не пали стърнища,
попило е в сока на медна лоза.
Бягащо време, подкова изтрита, ...