Неусетно минават годините...
Хей, приятел, я забави!
От туй бързане забравих минало,
за бъдеще не мисля дори.
На къде полетяло си, Време?!
Чакай малко, дай миг покой.
Остави ме да се съвзема,
глътка въздух дай в този порой.
Май в удавник превърна ме, Време,
странни чувства, мисли безброй .
Необхватни, толкоз обемни, че
ми иде да викам. Постой! ...