Искам да те има... да те има...
като полет на орел над пустошта,
да те има като празните ми рими,
зимата със теб да е дошла.
Искам да те има, да те има...
без да сграбчва огнена вина
миража на издъхнала пустиня –
последната останала следа.
Искам да те има... да те има...
Стига пречки... стига суета!
Стига сме редили синоними!
Истината не е ли една? ...