Проникваш пак през булото на Мая.
Прекрасна, свята - непорочен блян.
Мечтите ми болезнено те ваят -
последна Ин за моя сетен Ян!
Бъди единствено и търсено причастие
на изморената от блудстване душа.
Под сянката на Времето-Разпятие
възпирай ме с любов да съгреша.
Защо те срещам в края на Живота,
в овалния му ръб от самота?
Ти идваш - шесто чувство пред Голгота,
отронено възнак от вечността.
Докосваш ме превърната на мисъл
и в моя свят издигаш светъл храм.
Невидима магия ме орисва -
прегръщаш ме с моминския си свян.
И тръгвам за последна Одисея
от щастие неземно упоен.
Сега разбирам думата "живея"
и скитника от вятър вдъхновен.
Проникваш пак през булото на Мая.
Прекрасна, свята - непорочен блян.
Мечтите ми болезнено те ваят -
последна Ин за моя сетен Ян!
© Младен Мисана Всички права запазени