dansyto (Данаил Таков)
817 3640
9.01.2019 г., 9:04 ч.

Неутолимо 

  Поезия
536 3 5

Пилях надежди, радости, мечти,

а погледът се втурваше нагоре.

Пламтяха страсти, капеха сълзи,

дочаквах непристойно всяка пролет.

 

Размесвах думи, мисли, страхове,

а после в безразсъдство се разтапях.

И даже дръзко – смели умове,

безмилостно със сила в мен потапях.

 

Вървях, ала следите не личат,

погълна ги калта, лепкаво – черна.

Очи поглеждат ме и се боят,

защото, знаят си, че са неверни.

 

Разцепих тишината с адски вик

и сенките се свиха на масури.

Единствен той подкарва ме с камшик –

духът ми – тялото, без жал обрули!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Пепи, Rosi, Еси, Ели! Поздрави, желая ви топли и уютни дни!
  • Почувствах болката! Поздрави!
  • Силен ще да е този дух, Дани! Поздрави!
  • Еха!Колко боязливи очи срещаме всеки ден - лъжливи, несигурни, уплашени, пресметливи...Тъжно е, че понякога калта поглъща нашите пориви, следи и надежди, но има и очи, които ни гледат с обич! Има!
  • хареса ми, гласувах!
Предложения
: ??:??