какво си ти
се питам неведнъж
демон черен
тихия ми свят смутил
или ангел
докоснал ме със своето крило
и в мен сивото
и тихото
накарал в багри да звъни
усещам ли те
кротко слънце ме огрява
сланата не гори
и посред зима
люляк в мен цъфти
но скриеш ли се
вакуумът с пипалата тихи
всеки цвят и звук поглъща
усмивката изсмуква
а без нея
огънчето не пламти
© Ласка Александрова Всички права запазени
за друга ангел,
а сигурно си е обикновен поет...