Във тъмна вечер, черна като в рог,
опитай бели думи да напишеш
наред с звездите - капчица любов,
изтръгната от скритото в гърдите...
Сред тъмни сенки, нагло разюздани,
опитай да рисуваш светлина -
не си я търсил в себе си по-рано,
но тя е там - във гъстата мъгла...
Опитай свои стихове да пишеш -
не мислиш ли, че дълго си мълчал?...
И дълго си спестявал, че обичаш,
и дълго грешни пътища вървял...
Във тъмна нощ очите ти са черни,
но черна е и болката във мен...
Пиши в небето, че сме си неверни,
защото не подадохме ръце...
© Геновева Симеонова Всички права запазени