Не си мисли, че щом съм с теб, аз още те обичам…
Не си мисли, че вярна съм ти още…
Не вярвам в теб и ти го знаеш,
не вярваш в мен – това го знам…
Залъгваме се още, че заедно живеем.
И тайно двамата си знаем – далеч не ще да стигнем…
Ти имаш друга и с нея веселиш се,
аз имам друг – той прави ме щастлива.
Отдавна ти не си ми верен…
Но не ме боли, не те ревнувам и не страдам…
Какво ли значи днес това?
Че аз не те обичам?... Да…!
Ти достатъчно се постара…
За тебе вече аз не знача нищо…
За мен – ти също…
Не ме боли, че вечер си със нея.
С него пиша си аз всеки ден…
И вечер с него се развличам,
макар и чрез компютъра да е със мен.
За мен дори не си ти тъжен спомен,
а някак безразлично в моите очи стоиш…
за теб не зная аз какво съм…
но и на двамата ни е добре така…
Ти пръв сгреши…
Аз силно те обичах,
но таз любов умря – УБИ Я ТИ!
И щом четеш това, отново ще ти кажа:
В прегръдките на друг ме „хвърли” ти...!
Не си ми верен ти…
Не съм ти вярна аз…
С друга се развличаш ти,
друг разсмива ме до късен час.
И щастлива съм с него,
той по нищо на теб не прилича…
Той е точно като мен!!!
Благодаря ти,
че отново с любовта ме срещна,
макар да сложи края ми със теб…
Аз щастлива съм и ти щастлив си!
Така добре е!
… няма случайни грешки…
… и няма наранени…
Туй, което пламна, изгоря!
Туй, което в миналото беше – там остана!
(за Ели и Дани :( )
22.01.2008г. What_fun_f
© Надежда Петкова Всички права запазени