2.10.2019 г., 12:24 ч.

Невеста 

  Поезия
418 1 0
Непроследима – следата ти скромна.
Неотворената врата зее. Чака.
Изгасена цигара. Кръгчета спомен.
Недопушено зрее облак. Заплаках.
Ще зарина дъжда си в бяла пепел.
Ще си изпиша очи и тънки вежди.
И от допира, по мен не полепнал,
ще си извая стени от тиха нежност.
Но с взор помътнял – не ми отвръщай.
С тоста венчален след пир – не бързай.
Чужда невеста съм. В сън, който се връща,
щом към друга го пусна с юлар развързан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??