Самодива (Вики)
536 5966
3.05.2022 г., 9:10 ч.  

Невидим идеал 

  Поезия
781 8 9

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича. 

 

С безплътни, неусетни пипала
ни впримчват и тревоги, и представи,
а пътят с непознати правила
зове напред, каквото и да става. 

 

Крещим, че зла окова е плътта,
а служим ѝ, до болка всеотдайно,
че няма как без нея, за беда,
да разпознаем всички земни тайни. 

 

И няма как без нея да вървим,
да дишаме, цветята да докоснем.
Тя дреха е, защо да я виним,
щом служи ни и знание ни носи!? 

 

Пак блъскаме се  -  ручей в стръмен бряг,
духа да стигнем, светло изначален.
Ни в летен зной, ни в тежък зимен сняг,
откриваме лика на идеала. 

 

А той е тук  - навсякъде край нас,
докосва ни с ефирните си пръсти,
свободен като ведър птичи глас
и като Бог, когато е възкръсвал.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??