Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала
ни впримчват и тревоги, и представи,
а пътят с непознати правила
зове напред, каквото и да става.
Крещим, че зла окова е плътта,
а служим ѝ, до болка всеотдайно,
че няма как без нея, за беда,
да разпознаем всички земни тайни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация