Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
25.08.2011 г., 11:23 ч.

Невидима 

  Поезия » Любовна
744 0 16

Невидима за теб ли станах,
или защото невиждащ стана ти.
В зениците ти с огън не проблеснах,
а се стопих в изтичащи мъгли.
През мен света ли гледаш, мили?
Нима безплътна и прозначна съм сега,
навярно то е, защото мълчалива
те споделих във дебрите на любовта.
Ти не видя в мен шарената кръпка,
с която се сглобих от тишина,
за да пришия с обич цветна нишка
към сивия нюанс на спомена.
Не чу сърцето ми, когато те зовеше,
защото глухо времето приспа
към миг, във който се задавяше
от моята любов, а беше светлина.
Сега защо протягаш търсещи ме длани?
Зовеш ме, сякаш съм зад девет планини,
а аз съм тук, и в сънищата изживяни,
но трябва ти сърце, а не очи...

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??