в полунощ
думите спят
само мислите
паяжинни нишки предат
изнизват се
едва осезаеми
примамливо просветват
леки
преплитат се в клонки напъпили
или уханни цветя
ала все напред се стремят
с искрица невидима
проправят път в тъмнината
неуловими светулки
крехки
но с крилца достатъчно силни
за да ме отнесат
при теб
© Ласка Александрова Всички права запазени