Една каинска душа
стаена стои в човека,
с любопитството си тя
изяжда го полека.
За нея дискретността е кът!
Ето, за кой ли път,
комшийката зад шпионката души,
като пеленги наострила уши.
Другата, там зад пердето,
наблюдава, крие си лицето,
подготвя своята програма
за махленската седянка от зарана.
Третата е ухо на МВР-то,
изпълнява ролята на мекерето,
тайно, без да е прието,
в саксийка сложила е СРС-то.
Така живеем в махалата -
под кръстосан огън над главата,
а в ефира тихо се шепти,
зарад невидимите наоколо уши!
© Никола Яндов Всички права запазени