Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове
тук там, с камбани неуморно бият.
Всред лай свиреп на плахи бесове
викът камбанен Истината в знаме шие.
Невидимо превзема той града,
с властта си узурпира всяко кътче тясно.
Отрова пръска без чувство за вина,
зараза плъзва търсеща си ново място.
© Мария Всички права запазени
В стихотворението си използвам ужасяващата картина от Чернобил като метафора. Метафора на днешните политики, организации и системи, и наложените от тях идеологии. Влиянието, на които има точно толкова поразяващо и унищожително въздействие върху обществото както последиците от чернобилското замърсяване. Днес все още има малцина будни и непримирими граждани, чиито глас все по-малко ще се чува. Това е моето наблюдение. Бъдете благословени и Бог да ни е на помощ.