Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,
защото не приличам на познатите,
преброждани с години брегове,
обърквам ти уютните понятия.
Частица съм от твоите страхове,
че може да се случи безвъзвратното -
за теб да стана зов непобедим.
(Смущава пропастта на необятното,
но пропасти ни учат да летим).
Превръщам се на шепот тих в душата ти,
омайващ на сирени с песента,
на глад неутолим за сетивата ти,
копнеещи за ласкава ръка.
Не можеш да се бориш. Непривично е
за теб да бягаш - тежък кръстопът...
И плаша, и привличам те с различното,
остава ти един, единствен път -
да ме зазидаш, някъде в главата си
и да повярваш - тя не е била.
Но ако паднеш в плен на самотата си,
спомни си, че ти пазя чифт крила.
© Вики Всички права запазени