Не тъгувам. Не плача за спомените.
И не мисля за трудния миг.
Сещам се за думите ти - проронени.
Но докрая оставам войник.
Не изстивам. Горещ съм.... И зная -
че от теб съм роден - и за теб.
Неслучайно съм преодолял безкрая.
Неслучайно прекосих тази степ.
Не изтръпвам. И пазя душите ви.
И измъчените ви сърца.
Тази вяра е огън - спасителен.
И огрява тя нечии лица.
А ключът - той е в мен. Във безмълвието.
Там, където дори няма път.
И се сбъдват мечтите - несбъднати.
И сега вече те ни зоват.
Но оставам в сърцата - завинаги.
И се връщам - за всичко готов.
И те пазя - невидимо, истински -
най-страхотната моя любов.
© Стефан Янев Всички права запазени
Там, където дори няма път."..
Прекрасно!