Невинна в своята вина

 

                                        Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
                                        Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
                                        но сърцето пропусна в сметките си!
                                        Тя облада мислите му, проникна в душата му,
                                        тя само леко докосна ръката му.
                                        Не разбра играта и поддаде се на страстта,
                                        загуби си ума...
                                        и всяка нейна усмивка поразява мисълта,
                                        че всичко хубаво ще свърши с вечерта.
                                        И витрината е пълна със сърца,
                                        виж - твоето е последното в редицата!
                                        А като се взря в нейните очи,
                                        той трябваше да бяга, нали?
                                        Грешка, от която винаги ще го боли,
                                        кратка любов за през нощта,
                                        изгревът доведе реалността!
                                        И думите закъснели с лъчите на слънцето изгрели:
                                        ангел без криле, обичам те, дете,

                                        с невинно лице, жена без сърце...