Срещнах аз едно момче.

Влюбих се в наивния му поглед.

Той бе добър и мил с мен.

Съвсем невинен поглед, чист детски вид,

изражение на истински състрадалец.

Очите му бяха вкопчени в болката ми .

Зениците му бяха широко отворени, сякаш бяха готови да погълнат всичко ,което ме бе сполетяло досега.

Гледам и се взирам .

Вече бях опарена от любовта.

Той беше рая,любовта, страстта,очаквания миг,мъжът на живота ми.

Но в един миг ме удари в сърцето неговата жестока ирония .

Подигравателните му насмешки. 

Нараненото му его,сякаш беше направено от въздишки,вина и извивки на спирала  току що прошепнала-,,ти ме размаза"

Кой кого размаза ?!

Аз него или той мен?

Този въпрос ни мъчеше ,докато аз не си тръгнах.

Окървавеното ми сърце скита и страда ,аз мълча и негодувам.

Невинният виновен.

Такъв е .

Виновен е ,че накрая допусна грешката да ме остави и да си тръгне. 

А аз коя ли съм ?

Дали неумолаважената или знаех ,че бях грешна.

Времето ще покаже.