anvedi (Ани Виделова)
69 226
13.03.2011 г., 21:24 ч.

Невъздържано 

  Поезия
921 0 7

 

 

 

Невъздържано

 

Омръзна ми глупост,

небрежната грубост,

поетите с напъни смешни.

Дойде ми до гуша,

не искам да слушам

превзетите думи нелепи.

 

И хващам гората –

повее ли вятър,

дървета помахват ми с клони.

Листата  шумят и

шушукат за лято -

любимо било от сезони.

 

Там птици се крият,

гнезда си извиват

и пеят в любовна премала,

а ручейче бистро

подскача наблизко

и в ритъм току им припява.

 

Как меко и нежно

е всичко зелено,

тревата е крехка и жива.

Лицето ми грейва

от слънце по-ведро,

очите проблясват щастливи.

 

И нещо се случва,

с най-ласкави думи

възторгът в мене говори.

Простете за щурата

моя приумица,

обсебила май ме е пролет.

 

 

 

© Ани Виделова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??