Невъзможно е със мен да бъдеш нежен,
както водата не може да е суха.
Поглеждаш ме студено – глух и безметежен,
предизвиквайки в сърцето ми разруха.
Невъзможно е с любов да ме докоснеш,
както Слънцето не може да е тъмно.
Отказваш и катеренето да започнеш
към мечтите ни, защото ще е стръмно.
Невъзможно е с очи да се усмихнеш,
както сянката не може да е бяла.
Заповядваш и на пулса да утихне
да не попречи на близката раздяла.
Невъзможно е от мен да си обичан,
както човекът не може да лети.
Ела със мен и „дръзка” ме наричай,
но нека всичко е възможно щом сме аз и ти.
© Биби Всички права запазени