Отдавна срещнах любовта,
а сложно чувство оказа се тя.
Макар и безкрайна, огромна,
но в моя случай и невъзможна.
В сърцето вгнездила се е тя,
всеки удар на сърцето брои.
Тази любов донеси ми тъга,
която неотлъчно до мене стои.
Невъзможна любов ме изгаря,
не ден-два, а години.
Изход пред мен не се предоставя,
а само пътека, осеяна с бодли.
Въпреки всичко, аз съм силна,
ще го чакам, колкото е нужно.
Сила черпя от това,
че обичам го безумно.
© Пролетното момиче Всички права запазени