Невъзможната любов чезне във душите,
заключена в сънища, чакана в мечтите.
Трепетно изваяна, силно пожелана,
понякога отричана, често и презряна.
В мислите ти скрита, потулена дълбоко,
душата разбунтувана, понася нависоко.
Кръвта ти се бушува, сърцето силно бие,
че любовта опасна във него все се крие.
Погледи прикрити, докосване случайно,
усмивка във очите, усещане омайно.
Желание до болка, разкъсващо нощта,
очакване за близост, родено с любовта.
Невъзможната любов винаги е жива,
пее във кръвта ти, жадно те изпива.
Носиш я в сърцето, докато си жив,
а споменът за нея става по-горчив!
© Евгения Георгиева Всички права запазени