Ех, невъзможна е обич без ласка,
невъзможна е обич така,
сякаш лицето ти тихо се стряска
от нечия груба ръка.
Ех, невъможен е стихът без чувство,
невъзможен е стихът така,
сякаш в редовете е пусто,
щом в римата няма сълза.
Ех, невъзможен поет съм, за бога,
невъзможен поет съм така,
сякаш и в радост, тревога -
ръката е груба и няма сълза...
© Никола Борисов Всички права запазени