Навън вали, но бурята е в сърцето ми.
Навън гърми, но земетръсът е в гърдите.
Цунами от болка поглъща лодката,
изпратена към теб.
Ранена чайка се изгубва в полет,
прекъснат от твоето "Не".
Плачещо небе са очите ми,
вперени в невъзможността, която Ти
оплете с пръсти и ми подари за "Сбогом".
© Антония Спирова Всички права запазени