11.02.2021 г., 21:45 ч.  

Невъзможност 

  Поезия
513 6 9

Аз паднах долу. 

В ниското – тъма.

В най-тясната си бездна ще осъмна.

Тъгата ми... 

налива се сама

в оная чаша с пукнатото дъно.

Протяга се нощта 

в един кошмар,

достигнал до зениците ми слепи,

прекръстил ми крилете 

на “товар”,

и сложил ме на Дявола във шепите.

Събуждам се. 

Часът е точно шест.

Преди да легна всичко ме болеше.

Да продължа дали е знак на чест?

Сърцето ми ще го играе пешка,

без право да тупти като преди...

Дали да продължа ще е достойно?

На възел все заплетени следи

ме връщат при познатата самотност.

Не мога да изляза. Няма как!

От дъното изглежда твърде сложно.

Дали да се откажа ще е знак,

че аз умирам с всяка невъзможност?

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??