Дъх на незабравимо лято,
с рубинов цвят ще нося аз,
от буен мъжки огън сгрято!
Женски повик, поглед, страст!
Дари ми любовта си - лятна,
в пълни шепи! До дъно пих!
В люлка на ръце - горещи...
От вълните на прибоя, тих!
По една пътека осребрена,
с пълни чаши от копнеж,
вървяхме заедно щастливи,
ни, аз-момиче, а ти младеж.
Остана утаена нежност
в тези чаши от любов,
горчиво вино недопито,
разлято в лятната ни нощ.
Сладостта на вино старо,
с дъх на горда мъжка плът,
искам да усещам дълго
и нося - в земния си път!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени