Отново ще се върна на въпроса
как истината разнолико стъпва.
Не я чуваш как пристъпва боса,
но я виждаш, когато се отдръпва.
Ненавиждам в мене грешника,
който уж греши, а е светец.
А също мразя и свещеника,
прикриващ в гащите живец.
Какъв тогава съм - артист?
Играещ все неподходяща роля.
Или пък страшен мазохист,
танцуващ по жаравата за воля. ...