Пухооблачно ми е! И леко!
Неземно някак, като на... любов.
Безброй сапунени мехурчета,
с всичките нюанси на дъгата,
мъждукат в мен.
И правят ме да светя.
С две-три слънца се гоним
и се смеем.
Поляна с люляци - прилича на
разкош.
И яхвам вятъра -
ще борим разни мелници,
с мехурчета от светеща любов.
© Пламена Троева Всички права запазени