какво ли не направих,
на Бог в нощите се молих,
очите мокри бяха от сълзите,
а сърцето в твойте ръце,
не зная що да сторя,
за да бъдеш моето момче . . .
с какво повече да се доказвам,
изчерпах всичко, със сили не останах,
но винаги продължавах. . .  и защо?
за да разбирам ден след ден,
че ти играеш си с мен. . .
какво ли още да направя,
душа на дявола продала,
опитвам се и падам пак,
но защо аз не се отказвам,
а продължавам, все едно
търся някой мил, познат. . .
доказвах любовта си - не един,
милиони пъти, а ти със нож
в ръце - бавно, даже нежно
раздираше моето сърце. . . 
и днес не зная още що да сторя,
стоя си тук, отново пак сама,
но, мили, моля те, кажи ми,
що да сторя, за да те запазя
до мен сега. . .