19.02.2008 г., 15:08 ч.

Ни мойш мъ пузна 

  Поезия » Хумористична
5.0 / 9
948 0 31

Ти гату мъ остави - беф развалина,

една снага наляла,

като каца у мъза.

От сълзи съ беф спихнала,

кат' стафида съ збръчкалъ.

Косите си не нефчесАла,

вече сто лета.

На сърце ми дупка зее,

същинска пещера.

И попа веки мъ избягвъ

кат' чумавъ с митла.

Рекоф си на мени таз зарана:

"Повичи не мой така!

У ръцети шъ съ земъ,

да съ пуправъ на часа!"

Със скътанити пари за черни дни

виднагъ у градъ шъ ида.

С дофтура пластичен да съ видъ,

уговорка дъ направим.

Секи веки имал праву

на свойте 300 грамъ силиконь.

Можи и на джукити да тургнъ,

кат' Анджиту Джоли да съ барнъ.

Чух, чи липосукция ималу,

чеки час да си запишъ.

Толкуз млогу чудесии,

веки у градъ придлагът.

Аз дъ земъ най-дубре

граждънсфу да си извадъ.

Оня, бившиот, кату мъ види,

немъ сам да си пувервъ.

Аз ли съм уная хухавелъ,

дету у силоту съм живелъ.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...

Още произведения »