Ти си връщаш - вече ничие момче - и ти е студено, и самотно. Сам - сред толкова момичета на колене, сам - в самотната си поетична лодка. Ти се връщаш - недоспал и уморен, с болка в дланите и във очите. Светлина откриваш покрай мен, останала след миг на вричане. Не се страхуваш от пияната ми лудост, от грешните ми помисли не бягаш. Пътеката ми вече е разумна - да те обичам може. Как да ме забравиш? Объркано, самотно и завърнало се, мое - всъщност ничие момче... Отивай си! И нека да ти бъде тъжно! Разсмива ме мъжът на колене.
Брилянтноо! Точно такова излияние исках да прочета цяла вечер. Благодаря за неимоверното удоволствие. Понякога е по-голямо изкуството да премълчиш (миговете преди завръщането), за да кажеш не.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!