Щастието ли руши мечтите,
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни,
копнеещи за капки дъжд от любов.
Земя - трапеза за вълци гладни,
отнемат мечти, невинност и живот.
Кои сме ние, Боже, кажи ни,
защо остава неясен нашият ден?
Самотници, дошли от страните незнайни,
ах, светът е толкова сив и студен! ...