Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня,
аз съм магия във мрака,
ти си цветята на пролетта,
аз пък съм есенно злато.
Ти си онази тревожна сълза,
дето стои неизплакана,
аз пък съм другата тежка сълза,
късно смутила душата му. ...