Ние и Нощта
Дойде за мен – и ме позна,
а аз заключила отдавна бях…
дойде, когато ме от друг боля,
и поемах на Лета към брега
Болка те гостих, че пости бяха –
„гък” не каза, че от нея си преситен.
Валеше вън – валеше ни в душата…
Денят, и той не спря, че бил транзитен.
Нощта се инатеше – без Любов – не ляга –
страх имала от сън – „умиране” го рече, а
в дъното на чаши, удавница Любов пищеше – ...