Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
Имат в туй опит - нека не спорят -
хазната държавна фалираха трижди,
страната ни, милата, подарък да сторят,
на чужда империя, решаваха дважди.
Трябва да помним,страшните страници
от живота предишен и всички злини -
избити без съд творци и държавници,
и хиляди потрошени човешки съдби!
За тез ли "другари" - заклети безродници
живота си дадоха героите български -
Раковски и Левски, Стамболов, Каравелов,
Ботев със четата и вси опълченци?!
Ний спомняме раните люти и знойни
и битки сме водили до победен сигнал,
но нивга не били сме ние достойни,
войните да свършим с победен финал.
Затуй, по-добре е, със сила стопанска
да станем желана от всички страна.
Тогава врагът и на сън ще се стряска,
с богатства държавата как е бронирана.
Ще стане това, приятели, зная,
било е преди и отново ще бъде така!
Но трябва, приятели, да помним до края -
да работим с мисъл за свойта страна!
© Минко Андонов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: