Nando (Георги Зафиров)
93 317
26.03.2008 г., 9:28 ч.

Никога... 

  Поезия » Любовна
655 0 14

Отиде си от мен усмивката,
няма те... на кой ли да я дам.
Остава да живее само спомена,
от него никой не е по-голям.

С лъжа и болка трудно се живее
и с няколко опитомени сетива,
които днеска могат да ни слеят
и утре да ни разделят с тъга...

Във паметта на някогашно утре,
на влакове, реки и дъждове,
следите ни по малко ще замръкват
под други стъпки, чувства, гласове.

Но вътре в тайниците на душата,
където не проникват чуждите очи,
се крие най-голямото богатство
и то ще свети, плаче и мълчи.

Аз няма да издигна храм от слава.
Аз няма да запаля свещ дори.
Угасналото мъртво си остава
и няма никога да изгори!

© Георги Зафиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??