Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
11.03.2024 г., 2:30 ч.

Никога… 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
259 2 6


Сърцето ми може да спре

косите ми да побелеят,

и годините да си вървят.

Може времето да заспи,

гласът ми да задрезгавее

и бръчките ми да рисуват.

Но и светлината открих,

и чувството така безумно,

че дишам твоята топлина.

И да те обичам от сърце

не ще престана, никога…

Никога не ще престана.

И ще трябва да свикнеш,

да живееш с това, уви,

сърцето е категорично.

И когато ме прегърнеш, 

когато ме прегърнеш силно,

знам че чувстваш същото…

И с теб съм само себе си,

с теб разбирам себе си,

и имам смисъл и посока…

И дори необятното море,

не ще ме утеши, либе мое,

без топлото ти дишане…

И пътя ни с тръни да осеят,

ще ги озарим един по един

и като мъгла ще се разсеят те.

И цветя и ласки ще посеем 

на тяхно място в безкрая,

един другиго в обятията…

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??