16.11.2024 г., 21:19 ч.

Никога някога 

  Поезия
227 6 9
Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките.
Никога някога:
в лепкавите юнски нощи;
с аромат на цъфнали липи,
и сладките смокини в моя двор -
сладки като устните на онова момиче.
Никога някога:
Мама навън, а пипер - за вечеря; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??