Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така,
забили нокти хищно във дъха си.
Какво като ни няма на света,
щом на света сме толкова ненужни?
Страхът от болка дърпа ни назад,
не можем да превържем чужда рана,
щом нашата върти ни в земен Ад,
през девет кръга - все недоразбрани. ...