Никой не си отива истински - остават ръцете, рисували нежност... Остават очите - магия и грях, остават думите, родили надежда и устните - с дива и пагубна страст. Остават усмивките, босите стъпки в тревата, приела без свян телата ни, търсещи своята същност, смеха ни, в нощта разпилян... И болка остава, но тя е прозрение с дъха на помитащ пожар. И нека изгаря - ранена, но жива, чрез болката пареща знам, че никой истински не си отива, защото остават във нас - ръцете, рисували нежност, очите - магия и грях и вечната луда надежда за обич под звездния прах...
"...и вечната луда надежда" - тези думи казват всичко. Поздравления за идеята! Стиховете ти са живи и свободни като пръсти бягащи по клавишите на пиано.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.