3.03.2009 г., 20:15 ч.

Никой за нея 

  Поезия » Любовна
591 0 1
Всеки миг очаквам нещо да ми кажеш,
че имаш чувства към мен да ми покажеш,
за любовта си да ми разкажеш,
че ме обичаш да ми докажеш.
От край време се надявах да си с мен,
но все оставах кварталния гамен.
Няма да крия, че те обичам.
Не мога да престана да ти се вричам.
Обичам те, просто теб самата,
но не ми се усмихва съдбата.
Не знам защо, но избра ти друг
и горчивината довлече ме до тук.
Защо ли си златна ти за мен?
Защо мечтая за теб всеки ден?
Спомням си, когато ми звънеше.
Това някак ме крепеше.
Ти с мен просто се раздели,
дори причините не сподели.
Как да те оставя?
Как мога да те забравя?
В живота си не виждам смисъл.
От него вече съм се отписал.
Кажете "чао" на кварталния гамен,
той ще бъде в ада в плен.
Може би тя не го заслужаваше,
щом чувствата му не оценяваше.

© Дамян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??