6.02.2008 г., 21:46 ч.

Нима... 

  Поезия
617 0 5
Нима не бе достатъчно,
че се обичахме
и трябваше ли думи да редим,
да се раняваме излишно,
да се надиграваме
в игра, в която няма победители...

Нима не е достатъчно,
че се обичаме
и можем ли сега да продължим,
да дирим цветовете на дъгата,
да се надлъгваме
и тишината да трошим...

Нима не е достатъчно,
че ще се обичаме
и в себе си ще носим един заряд
на справедливост
и неизпълнени мечти,
и радост,
и сълзи,
и ще се срещаме на кръстопът от сънища,
за да си кажем,
че се обичаме, обичахме се и ще се обичаме -
такива, каквито сме били...

© Ваня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??