Нима в безгрижието на моите дни
донесе ми утеха ти?
Нима видя ме мен
покрай суетата си?
Нима дочу зова на моето сърце
сред глъчката на твоята студенина?
Нима си позволих
да те покажа пред света?
Нима ще бъда аз,
ако ти повярвам в захлас?
Нима, нима, нима…
© Илияна М. Всички права запазени