Един самотник в парка, един просяк с китара на колене.
Седнах до него да послушам, какво ще каже, вървим ли, накъде?
Светът се променя, песен за минало запя в нощта.
Песен за радост, любов, изгубени в прахта.
Война и смърт, прокрадваха се в неговата уста,
но бича за света наричаше го той – Глада!
Континенти, нации, народи прекланят се пред този звяр.
Погубени са те, а ний нехаем! Това ли заслужаваха за дар?
Казваме си, сами не можем тази зла участ да победим.
Но нима никой не го интересува? Нима никой там не бди?
МОЖЕМ, вярвайте! Ще стане! Просто трябва да се съберем!
Глада злокобен ще накажем! Веднъж завинаги ще го погребем! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация