18.06.2008 г., 11:12 ч.

Нима си тръгваш? 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
898 0 9
Нима си тръгваш?
Толкова логично!
Зад себе си затръшваш пак вратата,
по стълбището бързите ти стъпки
отекват бавно в тъмнината.
Това ли беше?
С всичко ли се свърши?
Защо така внезапно всичко стана:
в два куфара, нахвърляни набързо,
изнесе любовта ни цяла.
Отдавна знаех, щеше да се случи,
дали след ден, или пък след година, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...

Още произведения »